ДепартаментКогнитивна наука и психология
доц. д-р Никола Атанасов
доц. д-р Никола Атанасов
Департамент: Когнитивна наука и психология
Телефон: 02 885 43 46, 0888 724 069
E-mail: n.atanassov@nbu.bg
Приемно време: -
Професионална автобиография:
Име
Никола Христов Атанасов (Доц. д-р)
Дата и място на раждане
9 април 1955, Симитли, област Благоевград
Адрес
Нов български университет
Департамент по когнитивна наука и психология
Ул. “Монтевидео” 21
София 1618
Тел. 0888 724 069
E-mail: n.atanassov@gmx.net
Образование
1990 – доктор по психология, Институт по психология-Българска академия на науките. Тема на дисертацията: “Психосемантична валидност на личностови въпросници”
1981 – дипломиран психолог, специалист по клинична психология, Хумболт Университет – Берлин, Германия. Тема на дипломната работа: “Създаване на въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма”
Професионално развитие и продължаващо обучение
2012 – обучаващ и супервизиращ аналитик на Българското психоаналитично общество
2010 – 2012 – обучение по супервизия и обучителна анализа към Холандския психоаналитичен институт – Амстердам
2008 - завършване на психоаналитично обучение към Психоаналитичния институт за Източна Европа на Международната психоаналитична асоциация и Европейската психоаналитична федерация; придобиване на правоспособност като психоаналитик
2006 – участие в Лятната школа по когнитивна наука към Нов български университет
2005 – специализация към Центъра „Алфред Бине” – Париж (психоанализа)
От 1995 досега – участие във Френско-българските психоаналитични семинари, организирани от Групата за развитие на психоаналитичната практика в България и центъра „Алфред Бине” – Париж
2003 – специализация към Секцията по психотерапия на Университета в Улм, Германия. Тема: “Емпирични изследвания на психоаналитичния процес”
От 1990 досега – участие в Източноевропейските психоаналитични семинари и летни школи, организирани от Съвместната комисия за Източна Европа на Международната психоаналитична асоциация и Европейската психоаналитична федерация (общо около 400 часа)
1997 – специализация във Вашингтонския психоаналитичен институт, САЩ
1994-1998 – участие в обучителни семинари и уъркшопи по различни модалности на краткосрочна терапия:
• Ериксонианска терапия: 1998 – обучителен семинар на Ърнест Роси в София (16часа); 1995 – уъркшопи на Бети Алис Ериксън, Стивън Гилиган, Майкъл Япко и Ърнест Роси в Мюнхен, Германия; 1994 – обучителен семинар на Джефри Зайг в София (13 часа);
• Хипноаналитична терапия на състоянията на егото: 1995 – уъркшоп на Хелън и Джон Уоткинс в Мюнхен, Германия (8 часа)
• Кратка терапия: 1995 – обучителен семинар на Стив ди Шейзър в София (16 часа);
1994 – специализация в областта на клиничната социална работа в Бостън, САЩ
1991 и 1993 – краткосрочна специализация в Института по психоанализа към Университета “Гьоте”, Франкфурт на Майн
1991 – участие в Конференцията по групови отношения, проведена от екип от институтите Тависток и ГРАБ от Лондон
1989-1994 – обучение по психодрама, организирано от Шведската академия по психодрама и Психодрама институт за Европа (със седалище в Мюнхен, Германия) (950 часа); придобита правоспособност за практикуване като психодрама терапевт;
1989-1990 – участие в група за себепознание (105 сесии)
1984 – курсове по системна семейна терапия, проведени от д-р Джордж Василиу, бивш президент на Световната психиатрична асоциация
1981 – обучение по хипноза и автогенен тренинг към Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин
1979-1981 – обучение по когнитивно-поведенческа терапия (когнитивно преструктуриране, системна десензитизация, тренинг на себеутвръждаването) в Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин
Клиничен опит
От 1990 досега – психотерапевт и психоаналитик на частна практика в София: краткосрочна и дългосрочна индивидуална и групова терапия и клинична супервизия на специалисти от помагащите професии
1992-1997 – водещ на 3 дългосрочни групи за себепознание за специалисти от сферата на психичното здраве към Нов Български Университет, Департамент по поведенчески науки
1985-1990 – консултант към Телефон на доверието, София
1981-1990 – клиничен психолог към Градския психиатричен диспансер, София (до 1985 на пълно работно време, след това свободен прием по психотерапия): провеждах психодиагностика на деца и възрастни с невротични, личностови и психотични разстройства, наркомании, деликвентност, умствена изостаналост, неврологични заболявания и пр., както и индивидуална, групова и семейна терапия с възрастни и деца
1979-1981 – клинична практика в Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин
1979 – клинична практика в Психиатричната клиника на Лайпцигския университет (3 месеца)
Изследователски опит
От 2014 – ръководство на докторска дисертация на тема „Изследване на референтна активност и качество на живота при болни от шизофрения”
От 2013 – координатор за България на международен изследователски проект „Травма, доверие и памет”, финансиран от Германската служба за академичен обмен
От 2012 – ръководство на докторска дисертация на тема „Изследвания на нарушения в образа на тялото при юноши от аутистичния спектър”
От 2010 – ръководство на докторска дисертация на тема „Процеси на ментализация, символизация и импулсен контрол при хероинозависими пациенти с гранична личностова организация”
2009 – 2012 – ръководство на докторска дисертация на тема „Развитие на психоаналитичните общности в Източна Европа. Обучение и употреба на знанието”
2003 – 2005 – изследователски проект “Ефективни компоненти на психоанализата”, Институт по психология – БАН, съвместно със Секцията по психотерапия и психосоматична медицина към Университета в Улм, Германия
От 1994 досега – изследвания в областта на теорията на психоанализата; монография “Теории за психичното развитие в психоанализата” (Академично издателство “М.Дринов”); публикации
1992-1993 – изследване на историята на психоанализата и психотерапията в България
1991 – сътрудник към изследователския проект “Оценка на креативността на учениците от техните учители” към Програмата за изследване на човека и неговия мозък, Институт по психология на БАН
1989 – участие в българската адаптация на Въпросника на Д. Офър за Аз-образа при юношите
1985-1988 – изследователски проект “Психосемантична валидност на личностни въпросници” (кандидатска дисертация)
1980-1981 – участие в разработването на Въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма; въпросникът се използува в Германия
Преподавателски опит
От 2005 – доцент по клинична психология към Нов Български Университет
От септември 2014 – курсове лекции “Clinical psychology” и “Introduction to psychotherapy” към бакалавърска програма по психология на английски език, Нов български университет
От септември 2013 – курсове лекции „Психологически интервенции” към специализация „Психични нарушения” на бакалавърската програма по психология и „Психологически терапии” към Магистърската програма по клинична психология, Нов български университет
От септември 2006 – курсове лекции „Психоаналитична психология” и „Въведение в психологическите терапии” към модул „Клинична психология” на бакалавърската програма по психология, Нов български университет
От септември 2005 – курс лекции „Увод в клиничната психология” към бакалавърската програма по психология, Нов български университет
От септември 2003 – курс лекции “Психоаналитична психология” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
От септември 2002 – курс лекции “История на идеите в психоанализта” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
От март 2001 – курс лекции “Теории за психичното развитие в психоанализата” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
От септември 2000 – курс лекции “Обзор на съвременни психотерапевтични модели” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
Септември 1999 – юни 2003 – курс лекции “Основи на психоанализата” към Нов български университет, Магистърски факултет, Магистърска програма по клинична психология
1998-1999 – лекции и семинари по теория на психоанализата и психотерапията към Софийския институт за социална екология на личността
1992-1997 – лекции и семинари по теория на психоанализата към Нов български университет, Департамент за поведенчески науки
1993-1996 – лекции за въведение в клиничната социална работа към Нов български университет, Магистърска програма по клинична социална работа
1991-1993 – лекции и семинари по психологично консултиране към Югозападния университет в Благоевград, Магистърска програма по социална педагогика
1992 – специален семинар по клинична социална работа със служители на Министерството на вътрешните работи, София
1991-1992 – специални семинари по психологично консултиране към Софийски университет “Свети Климент Охридски”, Катедра по психология
Административна, организаторска и експертна дейност
Май 2014 – май 2016 – председател на Българското психоаналитично общество
Юли 2012 – май 2014 - секретар на Българското психоаналитично общество
2009 - 2010 – директор на Докторска програма по психоналатична психотерапия, Нов български университет
2006 – 2008 – председател на Управителния съвет на Българската асоциация по психотерапия
От 2000 – член на Научния съвет на Центъра “Зигмунд Фройд” към Психиатричната клиника Ухтшпринге, Германия
1996 – 2008 – национален делегат за България и член на Управителния съвет на Европейската асоциация по психотерапия със седалище във Виена
1992-1994 – директор на Магистърска програма по клинична социална работа към Нов български универсистет, Департамент за поведенчески науки
Участие в организиране на конференции
2011 - член на Организационния комитет на Шести национален конгрес по психология
2010 – участие в организацията на конференцията по случай 10-годишния юбилей на Магистърската програма по клинична психология (психоаналитична перспектива) към НБУ
2009 – член на Организационния комитет на Югоизточноевропейската конференция по психология
2008 – член на Организационния комитет на Пети национален конгрес по психология
2005 – председател на Организационния комитет на Дванадесетата източноевропейска лятна школа по психоанализа, организирана от Психоаналитичният институт за Източна Европа “Хан Грьон-Пракен” и Групата за развитие на психоналатичината практика в България
2002 – председател на Организационния комитет на Деветата източноевропейска лятна школа по психоанализа, организирана от Психоаналитичният институт за Източна Европа “Хан Грьон-Пракен” и Групата за развитие на психоналатичината практика в България
2000 – Трета годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране
1997 – Първа Френско-българска психоаналитична конференция в София
1996 – Втора годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране в София
1995 – Първа годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране в София
1988 – Международен симпозиум по психотерапия в София
Членство в професионални организации
От 2012 – член на Българското психоаналитично общество
0т 2009 – директен член на Международната психоаналитична асоциация
От 1999 до 2012 – член на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България;
От 1993 досега – съосновател на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране; през 1997 и 2006 -2008 година действуващ председател на асоциацията; член на Комисията по стандартите
От 1991 – съосновател и член на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия (колективен член на Психодрама институт за Европа)
От 1991 – съосновател и член на Българското психоаналитично общество (първо)
От 1990 – член на Дружеството на психолозите в България
Участие в професионални прояви
2020 - Десета национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2017 - Тридесета годишна конференция на Европейската психоаналитична федерация в Хага
2016 – Осма национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2016 – Двадесет и девета годишна конференция на Европейската психоаналитична асоциация в Берлин
2015 – Двадесет и осма годишна конференция на Европейската психоаналитична асоциация в Стокхолм
2014 – Шеста национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2014 – Двадесет и седма годишна конференция на Европейската психоаналитична федерация в Торино
2013 – Пета национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2013 – Четиридесет и осми конгрес на Международната психоаналитична асоциация в Прага
2011 – Шести национален конгрес по психология в София
2010 – Четвърта национална конференция по психотерапия във Варна (поканен лектор)
2009 – Югоизточноевропейска регионална конференция по психология в София
2008 – Пети национален конгрес по психология в София
1996 – 2008 – участие в заседанията на Управителния съвет на Европейската асоциация по психотерапия
2006 – Юбилейна конференциа на Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Свети Климент Охридски” (поканен лектор)
2005 – Трета национална конференция по психология във София
2004 – годишна конференция на Европейската психоаналитична федерация в Хелзинки
2003 – гост на Международната конференция по позитивна психотерапия във Варна, България
2003 – годишна конференция на Дружеството за изследване на психотерапията във Ваймар, Германия
2003 – годишна среща на Немското психоаналитично дружество в Щутгарт, Германия
2003 – симпозиум върху емпиричните изследвания в психотерапията „Клинични изследвания на свързването“ - Улм, Германия
2002 – поканен лектор на Годишната конференция на Българското психиатрично дружество във Велико Търново
2002 – поканен лектор на Третия световен конгрес по психотерапия във Виена; лекция на тема “Психотерапията в България – минало и настояще”
2001 – поканен лектор на конференцията “Психоанализата в Източна Европа”, Магдебург – Германия; лекция на тема “Влиянието на З. Фройд върху медицината, философията и литературата в България”
1999 – Втори световен конгрес по психотерапия във Виена
1996 – Първи световен конгрес по психотерапия във Виена; доклад на тема “Развитието на психотерапията в България”
1996 – Международна конференция “Психоанализата и културата” по случай 140-та годишнина от рождението на Зигмунд Фройд; доклад на тема “Психоанализата в България”
1995 – Световен конгрес по хипноза в Мюнхен
1995 – Първа годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране; уъркшоп на тема “Развитието на психотерапевта”
1994 – Трета конференция “Еволюцията на психотерапията” в Хамбург
1993 – 38 Конгрес на Меджународната психоаналитична асоциация в Амстердам
1992 – 16 конгрес на Междурародната асоциация по групова психотерапия в Монреал; постер на тема “Психодрамата в България” (с Д.Йерохам и Е.Генчев)
1991 – Световен конрес по семейна терапия в Хайделберг, Германия; доклад на тема “Процесът на политически промени в България и неговите последствия за семействата и семейната терапия” (с Ж.Георгиева и Р.Георгиев)
1991 – Годишна среща на Немското психоаналитично дружество във Визбаден, Германия
1988 – Национална конференция по психично здраве във Варна; доклад на тема “Телефон на доверието в София”
Монографии
2002, 2009, 2017, 2019 – „Теории за психичното развитие в психоанализата”, Акад. Издателство „Марин Дринов”, първо,второ,трето и четвърто издание
Редакция на научни книги
2020 - научна редакция и предговор на "Тълкуване на сънищата" от Зигмунд Фройд, издателство "Колибри"
2017 – съставителство, предговор и научна редакция на „Психология на сексуалността” – сборник с произведения на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2016 – съставителство и научна редакция (заедно с Моника Богданова) на сборника „Идентичност и различия”, издание на Българската асоциация по психотерапия
2016 – съставителство и научна редакция (заедно с Моника Богданова) на сборника „Психотерапевтични подходи и практики”, издание на Българската асоциация по психотерапия
2015 – съставителство, предговор и научна редакция на „Психология на сексуалността” – сборник с произведения на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2014 – съставителство, предговор и научна редакция на „Психология на несъзнаваното” – сборник с произведения на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2012 – предговор към „Лекции за въведение в психоанализата” на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2009 – „Речник на психоанализата” на Жан Лапланш и Жан-Бертран Понталис, издателство „Колибри”
2007 – „Учебник по психоаналитична терапия” от Хелмут Томе и Хорст Кехеле
1998 – “Енциклопедия по психология” под редакцията на Реймънд Корсини, превод от английски, издателство Наука и изкуство
1997 – “Уменията да се помага на индивиди, семейства и групи” от Лорънс Шулман, превод от английски, Фондация Невронауки и поведение
1990 – “Лекции за въведение в психоанализата” от Зигмунд Фройд, издателство Наука и изкуство
1989 – “Речник по психология”, издателство Наука и изкуство
(Никола Атанасов)
2 май 2020
Никола Христов Атанасов (Доц. д-р)
Дата и място на раждане
9 април 1955, Симитли, област Благоевград
Адрес
Нов български университет
Департамент по когнитивна наука и психология
Ул. “Монтевидео” 21
София 1618
Тел. 0888 724 069
E-mail: n.atanassov@gmx.net
Образование
1990 – доктор по психология, Институт по психология-Българска академия на науките. Тема на дисертацията: “Психосемантична валидност на личностови въпросници”
1981 – дипломиран психолог, специалист по клинична психология, Хумболт Университет – Берлин, Германия. Тема на дипломната работа: “Създаване на въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма”
Професионално развитие и продължаващо обучение
2012 – обучаващ и супервизиращ аналитик на Българското психоаналитично общество
2010 – 2012 – обучение по супервизия и обучителна анализа към Холандския психоаналитичен институт – Амстердам
2008 - завършване на психоаналитично обучение към Психоаналитичния институт за Източна Европа на Международната психоаналитична асоциация и Европейската психоаналитична федерация; придобиване на правоспособност като психоаналитик
2006 – участие в Лятната школа по когнитивна наука към Нов български университет
2005 – специализация към Центъра „Алфред Бине” – Париж (психоанализа)
От 1995 досега – участие във Френско-българските психоаналитични семинари, организирани от Групата за развитие на психоаналитичната практика в България и центъра „Алфред Бине” – Париж
2003 – специализация към Секцията по психотерапия на Университета в Улм, Германия. Тема: “Емпирични изследвания на психоаналитичния процес”
От 1990 досега – участие в Източноевропейските психоаналитични семинари и летни школи, организирани от Съвместната комисия за Източна Европа на Международната психоаналитична асоциация и Европейската психоаналитична федерация (общо около 400 часа)
1997 – специализация във Вашингтонския психоаналитичен институт, САЩ
1994-1998 – участие в обучителни семинари и уъркшопи по различни модалности на краткосрочна терапия:
• Ериксонианска терапия: 1998 – обучителен семинар на Ърнест Роси в София (16часа); 1995 – уъркшопи на Бети Алис Ериксън, Стивън Гилиган, Майкъл Япко и Ърнест Роси в Мюнхен, Германия; 1994 – обучителен семинар на Джефри Зайг в София (13 часа);
• Хипноаналитична терапия на състоянията на егото: 1995 – уъркшоп на Хелън и Джон Уоткинс в Мюнхен, Германия (8 часа)
• Кратка терапия: 1995 – обучителен семинар на Стив ди Шейзър в София (16 часа);
1994 – специализация в областта на клиничната социална работа в Бостън, САЩ
1991 и 1993 – краткосрочна специализация в Института по психоанализа към Университета “Гьоте”, Франкфурт на Майн
1991 – участие в Конференцията по групови отношения, проведена от екип от институтите Тависток и ГРАБ от Лондон
1989-1994 – обучение по психодрама, организирано от Шведската академия по психодрама и Психодрама институт за Европа (със седалище в Мюнхен, Германия) (950 часа); придобита правоспособност за практикуване като психодрама терапевт;
1989-1990 – участие в група за себепознание (105 сесии)
1984 – курсове по системна семейна терапия, проведени от д-р Джордж Василиу, бивш президент на Световната психиатрична асоциация
1981 – обучение по хипноза и автогенен тренинг към Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин
1979-1981 – обучение по когнитивно-поведенческа терапия (когнитивно преструктуриране, системна десензитизация, тренинг на себеутвръждаването) в Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин
Клиничен опит
От 1990 досега – психотерапевт и психоаналитик на частна практика в София: краткосрочна и дългосрочна индивидуална и групова терапия и клинична супервизия на специалисти от помагащите професии
1992-1997 – водещ на 3 дългосрочни групи за себепознание за специалисти от сферата на психичното здраве към Нов Български Университет, Департамент по поведенчески науки
1985-1990 – консултант към Телефон на доверието, София
1981-1990 – клиничен психолог към Градския психиатричен диспансер, София (до 1985 на пълно работно време, след това свободен прием по психотерапия): провеждах психодиагностика на деца и възрастни с невротични, личностови и психотични разстройства, наркомании, деликвентност, умствена изостаналост, неврологични заболявания и пр., както и индивидуална, групова и семейна терапия с възрастни и деца
1979-1981 – клинична практика в Клиниката на Института по психология, Хумболт Университет в Берлин
1979 – клинична практика в Психиатричната клиника на Лайпцигския университет (3 месеца)
Изследователски опит
От 2014 – ръководство на докторска дисертация на тема „Изследване на референтна активност и качество на живота при болни от шизофрения”
От 2013 – координатор за България на международен изследователски проект „Травма, доверие и памет”, финансиран от Германската служба за академичен обмен
От 2012 – ръководство на докторска дисертация на тема „Изследвания на нарушения в образа на тялото при юноши от аутистичния спектър”
От 2010 – ръководство на докторска дисертация на тема „Процеси на ментализация, символизация и импулсен контрол при хероинозависими пациенти с гранична личностова организация”
2009 – 2012 – ръководство на докторска дисертация на тема „Развитие на психоаналитичните общности в Източна Европа. Обучение и употреба на знанието”
2003 – 2005 – изследователски проект “Ефективни компоненти на психоанализата”, Институт по психология – БАН, съвместно със Секцията по психотерапия и психосоматична медицина към Университета в Улм, Германия
От 1994 досега – изследвания в областта на теорията на психоанализата; монография “Теории за психичното развитие в психоанализата” (Академично издателство “М.Дринов”); публикации
1992-1993 – изследване на историята на психоанализата и психотерапията в България
1991 – сътрудник към изследователския проект “Оценка на креативността на учениците от техните учители” към Програмата за изследване на човека и неговия мозък, Институт по психология на БАН
1989 – участие в българската адаптация на Въпросника на Д. Офър за Аз-образа при юношите
1985-1988 – изследователски проект “Психосемантична валидност на личностни въпросници” (кандидатска дисертация)
1980-1981 – участие в разработването на Въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма; въпросникът се използува в Германия
Преподавателски опит
От 2005 – доцент по клинична психология към Нов Български Университет
От септември 2014 – курсове лекции “Clinical psychology” и “Introduction to psychotherapy” към бакалавърска програма по психология на английски език, Нов български университет
От септември 2013 – курсове лекции „Психологически интервенции” към специализация „Психични нарушения” на бакалавърската програма по психология и „Психологически терапии” към Магистърската програма по клинична психология, Нов български университет
От септември 2006 – курсове лекции „Психоаналитична психология” и „Въведение в психологическите терапии” към модул „Клинична психология” на бакалавърската програма по психология, Нов български университет
От септември 2005 – курс лекции „Увод в клиничната психология” към бакалавърската програма по психология, Нов български университет
От септември 2003 – курс лекции “Психоаналитична психология” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
От септември 2002 – курс лекции “История на идеите в психоанализта” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
От март 2001 – курс лекции “Теории за психичното развитие в психоанализата” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
От септември 2000 – курс лекции “Обзор на съвременни психотерапевтични модели” към Нов български университет, Магистърска програма по клинична психология
Септември 1999 – юни 2003 – курс лекции “Основи на психоанализата” към Нов български университет, Магистърски факултет, Магистърска програма по клинична психология
1998-1999 – лекции и семинари по теория на психоанализата и психотерапията към Софийския институт за социална екология на личността
1992-1997 – лекции и семинари по теория на психоанализата към Нов български университет, Департамент за поведенчески науки
1993-1996 – лекции за въведение в клиничната социална работа към Нов български университет, Магистърска програма по клинична социална работа
1991-1993 – лекции и семинари по психологично консултиране към Югозападния университет в Благоевград, Магистърска програма по социална педагогика
1992 – специален семинар по клинична социална работа със служители на Министерството на вътрешните работи, София
1991-1992 – специални семинари по психологично консултиране към Софийски университет “Свети Климент Охридски”, Катедра по психология
Административна, организаторска и експертна дейност
Май 2014 – май 2016 – председател на Българското психоаналитично общество
Юли 2012 – май 2014 - секретар на Българското психоаналитично общество
2009 - 2010 – директор на Докторска програма по психоналатична психотерапия, Нов български университет
2006 – 2008 – председател на Управителния съвет на Българската асоциация по психотерапия
От 2000 – член на Научния съвет на Центъра “Зигмунд Фройд” към Психиатричната клиника Ухтшпринге, Германия
1996 – 2008 – национален делегат за България и член на Управителния съвет на Европейската асоциация по психотерапия със седалище във Виена
1992-1994 – директор на Магистърска програма по клинична социална работа към Нов български универсистет, Департамент за поведенчески науки
Участие в организиране на конференции
2011 - член на Организационния комитет на Шести национален конгрес по психология
2010 – участие в организацията на конференцията по случай 10-годишния юбилей на Магистърската програма по клинична психология (психоаналитична перспектива) към НБУ
2009 – член на Организационния комитет на Югоизточноевропейската конференция по психология
2008 – член на Организационния комитет на Пети национален конгрес по психология
2005 – председател на Организационния комитет на Дванадесетата източноевропейска лятна школа по психоанализа, организирана от Психоаналитичният институт за Източна Европа “Хан Грьон-Пракен” и Групата за развитие на психоналатичината практика в България
2002 – председател на Организационния комитет на Деветата източноевропейска лятна школа по психоанализа, организирана от Психоаналитичният институт за Източна Европа “Хан Грьон-Пракен” и Групата за развитие на психоналатичината практика в България
2000 – Трета годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране
1997 – Първа Френско-българска психоаналитична конференция в София
1996 – Втора годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране в София
1995 – Първа годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране в София
1988 – Международен симпозиум по психотерапия в София
Членство в професионални организации
От 2012 – член на Българското психоаналитично общество
0т 2009 – директен член на Международната психоаналитична асоциация
От 1999 до 2012 – член на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България;
От 1993 досега – съосновател на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране; през 1997 и 2006 -2008 година действуващ председател на асоциацията; член на Комисията по стандартите
От 1991 – съосновател и член на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия (колективен член на Психодрама институт за Европа)
От 1991 – съосновател и член на Българското психоаналитично общество (първо)
От 1990 – член на Дружеството на психолозите в България
Участие в професионални прояви
2020 - Десета национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2017 - Тридесета годишна конференция на Европейската психоаналитична федерация в Хага
2016 – Осма национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2016 – Двадесет и девета годишна конференция на Европейската психоаналитична асоциация в Берлин
2015 – Двадесет и осма годишна конференция на Европейската психоаналитична асоциация в Стокхолм
2014 – Шеста национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2014 – Двадесет и седма годишна конференция на Европейската психоаналитична федерация в Торино
2013 – Пета национална конференция на Българската асоциация по психотерапия
2013 – Четиридесет и осми конгрес на Международната психоаналитична асоциация в Прага
2011 – Шести национален конгрес по психология в София
2010 – Четвърта национална конференция по психотерапия във Варна (поканен лектор)
2009 – Югоизточноевропейска регионална конференция по психология в София
2008 – Пети национален конгрес по психология в София
1996 – 2008 – участие в заседанията на Управителния съвет на Европейската асоциация по психотерапия
2006 – Юбилейна конференциа на Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Свети Климент Охридски” (поканен лектор)
2005 – Трета национална конференция по психология във София
2004 – годишна конференция на Европейската психоаналитична федерация в Хелзинки
2003 – гост на Международната конференция по позитивна психотерапия във Варна, България
2003 – годишна конференция на Дружеството за изследване на психотерапията във Ваймар, Германия
2003 – годишна среща на Немското психоаналитично дружество в Щутгарт, Германия
2003 – симпозиум върху емпиричните изследвания в психотерапията „Клинични изследвания на свързването“ - Улм, Германия
2002 – поканен лектор на Годишната конференция на Българското психиатрично дружество във Велико Търново
2002 – поканен лектор на Третия световен конгрес по психотерапия във Виена; лекция на тема “Психотерапията в България – минало и настояще”
2001 – поканен лектор на конференцията “Психоанализата в Източна Европа”, Магдебург – Германия; лекция на тема “Влиянието на З. Фройд върху медицината, философията и литературата в България”
1999 – Втори световен конгрес по психотерапия във Виена
1996 – Първи световен конгрес по психотерапия във Виена; доклад на тема “Развитието на психотерапията в България”
1996 – Международна конференция “Психоанализата и културата” по случай 140-та годишнина от рождението на Зигмунд Фройд; доклад на тема “Психоанализата в България”
1995 – Световен конгрес по хипноза в Мюнхен
1995 – Първа годишна конференция на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране; уъркшоп на тема “Развитието на психотерапевта”
1994 – Трета конференция “Еволюцията на психотерапията” в Хамбург
1993 – 38 Конгрес на Меджународната психоаналитична асоциация в Амстердам
1992 – 16 конгрес на Междурародната асоциация по групова психотерапия в Монреал; постер на тема “Психодрамата в България” (с Д.Йерохам и Е.Генчев)
1991 – Световен конрес по семейна терапия в Хайделберг, Германия; доклад на тема “Процесът на политически промени в България и неговите последствия за семействата и семейната терапия” (с Ж.Георгиева и Р.Георгиев)
1991 – Годишна среща на Немското психоаналитично дружество във Визбаден, Германия
1988 – Национална конференция по психично здраве във Варна; доклад на тема “Телефон на доверието в София”
Монографии
2002, 2009, 2017, 2019 – „Теории за психичното развитие в психоанализата”, Акад. Издателство „Марин Дринов”, първо,второ,трето и четвърто издание
Редакция на научни книги
2020 - научна редакция и предговор на "Тълкуване на сънищата" от Зигмунд Фройд, издателство "Колибри"
2017 – съставителство, предговор и научна редакция на „Психология на сексуалността” – сборник с произведения на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2016 – съставителство и научна редакция (заедно с Моника Богданова) на сборника „Идентичност и различия”, издание на Българската асоциация по психотерапия
2016 – съставителство и научна редакция (заедно с Моника Богданова) на сборника „Психотерапевтични подходи и практики”, издание на Българската асоциация по психотерапия
2015 – съставителство, предговор и научна редакция на „Психология на сексуалността” – сборник с произведения на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2014 – съставителство, предговор и научна редакция на „Психология на несъзнаваното” – сборник с произведения на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2012 – предговор към „Лекции за въведение в психоанализата” на Зигмунд Фройд, издателство „Колибри”
2009 – „Речник на психоанализата” на Жан Лапланш и Жан-Бертран Понталис, издателство „Колибри”
2007 – „Учебник по психоаналитична терапия” от Хелмут Томе и Хорст Кехеле
1998 – “Енциклопедия по психология” под редакцията на Реймънд Корсини, превод от английски, издателство Наука и изкуство
1997 – “Уменията да се помага на индивиди, семейства и групи” от Лорънс Шулман, превод от английски, Фондация Невронауки и поведение
1990 – “Лекции за въведение в психоанализата” от Зигмунд Фройд, издателство Наука и изкуство
1989 – “Речник по психология”, издателство Наука и изкуство
(Никола Атанасов)
2 май 2020
Публикации:
ПУБЛИКАЦИИ
A. МОНОГРАФИИ
1. Атанасов Н. (2002). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”. (2019 – четвърто издание, Издателство на Нов български университет).
Б. СТУДИИ
2. Атанасов Н. (1999). Изследователският модел на Даниел Стърн и неговото значение за теорията на психоанализата. Българско списание по психология, брой 1-2 и брой 3-4.
В. СТАТИИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ И СБОРНИЦИ
На чужди езици:
3. Psederska E, Savov S, Atanassov N and Vassileva J (2019) Relationships Between Alexithymia and Psychopathy in Heroin Dependent Individuals. Front. Psychol. 10:2269. doi: 10.3389/fpsyg.2019.02269
4.. Atanassov N., Duric D., Hadzic A., Hancheva C., Kachele H., Ridjic D., Tomasevic M. (2018). Mental Health in Refugees – Workshop Results. In: Hamburger A. et al. (eds.). Forced Migration and Social Trauma. London: Routledge. ISBN 978-1-138-36181-2
5. Atanassov N., Savov. S. (2018). Psychic trauma and addiction. In: Hamburger A. (ed.). Trauma, Trust and Memory: Social Trauma and Reconciliation in Psychoanalysis, Psychotherapy and Cultural Memory. London: Routledge.
6. Atanassov N., Savov S. (2016). Mentalization and personality organization in heroin addicted patients: a narrative analysis. Language and Psychoanalysis, Vol. 5/1: 14-30.
7. Atanassov N. (2013). Out from the underground, Therapy Today, Vol. 24/7.
8. Savov S., Atanassov N. (2012). Deficits of affect mentalization in patients with drug addiction: theoretical and clinical aspects. ISRN Addiction, 10/2012.
9.Genchev E., Atanassov N. (2005) Traumatisierung durch politische Gewalt in Bulgarien, Personlichkeitsstorungen, 4/2005, p. 212.
10. Atanassov N. (2003). Freud`s Einfluss auf die bulgarischen Medizin, Philosophie und Literatur. In: Toegel C. und Frommer J. (Hrsg.). Psychotherapie und Psychoanalyse in Osteuropa. Uchtspringe: Sigmund Freud Zentrum.
11. Atanassov N. (2002). Bulgaria. In: Pritz A. (ed.). Globalized Psychotherapy . Vienna: facultas.
12. Atanassov N. (1996). Psychoanalyse in Bulgarien. In: Toegel C. (Hrsg.). “Die Biographen aber sollen sich plagen...” Beitraege zum 140. Geburtstag Sigmund Freuds. Sofia: Mnemosyne Press.
13. Tomov T., Atanassov N. (1995). Psychoanalysis in Bulgaria. In: P.Kutter (ed.). Psychoanalysis International. A Guide to Psychoanalysis throughout the World. Vol.2. Stuttgart: frommann-holzboog.
На български език:
14. Пасарева Г. , Атанасов Н., Савов С. (2019). Личностови особености на родители на деца от аутистичния спектър. Българско списание по психология, брой 1-4, стр. 5-18, ISSN 0861-7813.
15. Атанасов Н. (2019). Невропсихологията на Зигмунд Фройд. В: Тодоров О. (съст.). Психоанализата в България: тук и сега. ИК „Колибри”, стр. 69-85.
16. Димитров Св., Атанасов Н. (2018). Лингвистични представителства на психично функциониране - изследване на референтна активност и страх от унищожение при шизофренно разстройство. Език и публичност, кн. 6, бр. 1.
17. Атанасов Н. (2017). Психосоматичният симптом в ракурса на психоанализата. Българско списание по психология, бр. 1-4.
18. Петкова Г., Атанасов Н. (2017). Взаимовръзка между заболяванията на гастроинтестиналния тракт, волевия контрол и личностовата тревожност”. Българско списание по психология, бр. 1-4.
19. Атанасов Н. (2016). Идентичност и Аз в психоанализата. В: Атанасов Н., Богданова М. (съст.). Идентичност и различия (сборник). София: Авангард Прима.
20. Димитров Св., Атанасов Н. (2014). Изследване на референтна активност и страх от унищожение при шизофренно разстройство. Българско списание по психология, бр. 1-3.
21. Атанасов Н., Станчев Д. (2013). Психотерапията в България: минало и настояще. Българско списание по психология, бр. 1-4.
22. Атанасов Н., Савов С. (2012). Изследвания на наративи в психоанализата. Българско списание по психология, бр. 3-4.
23. Атанасов Н. (2011). Психоанализа и психология: точки на пресичане.
VІ национален конгрес по психология: сборник от научни доклади. Българско списание по психология, бр. 3-4.
24. Атанасов Н. (2011). Психоаналитичните теории за мотивацията: от нагона към отношението. Българско списание по психология, бр. 1-2.
25. Атанасов Н. (2007). Ментализация и референтна активност: психоаналитични измерения на себепознанието, Българско списание по психология, бр.2.
26. Атанасов Н. (2006). “Съвременният Фройд”, в: Юбилеен сборник на Факултета за начална и училищна педагогика – СУ „Климент Охридски” (приета за печат).
27. Атанасов Н., Станчев Д., Тарашоева Г. (2005). Психотерапията като професия.
В: ІV национален конгрес по психология: сборник от научни доклади на конгреса. София: издателство София Р.
28. Атанасов Н. (2002). Общата теория на системите: ще замени ли тя метапсихологията? В: Психологически изследвания (юбилеен сборник).
29. Йорданова М., Атанасов Н. (2002). Рационализмът на виртуалните технологии. В: Григоров И., Николов П. и Русинова В. (ред.). Психологията на прага на третото хилядолетие. Благоевград: издателство на Югозападен университет “Неофит Рилски”.
30. Атанасов Н. (2000). Регламентирането на психотерапевтичната практика. Бюлетин на Българската психиатрична асоциация, кн. 3.
31. Атанасов Н. (2000). Моделът “травма-афект” (Зигмунд Фройд): първият психологичен модел на емоционалните разстройства. Психологически изследвания, кн. 1-2.
32. Атанасов Н..(1997). Психоаналитичното движение в България в периода между двете световни войни. В: Юбилеен сборник на Института по психология. София: Академично издателство “Марин Дринов”.
33. Атанасов Н. (1996). Психодрама и психоанализа: покана за среща. Българско списание по психология, бр. 4.
34. Герганов Е., Атанасов Н. (1992). Психосемантична валидност на личностови въпросници. Българско списание по психология, бр. 4.
35. Герганов Е., Атанасов Н. (1988). Психолингвистични аспекти на развитието на паметовите функции. София: Втора научна среща на Програмата за развитие на човека.
36. Ферчева А., Томов Т., Георгиева Ж., Георгиев Р., Атанасов Н. (1984). Специфика на груповата психотерапия в България. Бюлетин на Института по неврология, психиатрия и неврохирургия, кн. 2-3.
A. МОНОГРАФИИ
1. Атанасов Н. (2002). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”. (2019 – четвърто издание, Издателство на Нов български университет).
Б. СТУДИИ
2. Атанасов Н. (1999). Изследователският модел на Даниел Стърн и неговото значение за теорията на психоанализата. Българско списание по психология, брой 1-2 и брой 3-4.
В. СТАТИИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ И СБОРНИЦИ
На чужди езици:
3. Psederska E, Savov S, Atanassov N and Vassileva J (2019) Relationships Between Alexithymia and Psychopathy in Heroin Dependent Individuals. Front. Psychol. 10:2269. doi: 10.3389/fpsyg.2019.02269
4.. Atanassov N., Duric D., Hadzic A., Hancheva C., Kachele H., Ridjic D., Tomasevic M. (2018). Mental Health in Refugees – Workshop Results. In: Hamburger A. et al. (eds.). Forced Migration and Social Trauma. London: Routledge. ISBN 978-1-138-36181-2
5. Atanassov N., Savov. S. (2018). Psychic trauma and addiction. In: Hamburger A. (ed.). Trauma, Trust and Memory: Social Trauma and Reconciliation in Psychoanalysis, Psychotherapy and Cultural Memory. London: Routledge.
6. Atanassov N., Savov S. (2016). Mentalization and personality organization in heroin addicted patients: a narrative analysis. Language and Psychoanalysis, Vol. 5/1: 14-30.
7. Atanassov N. (2013). Out from the underground, Therapy Today, Vol. 24/7.
8. Savov S., Atanassov N. (2012). Deficits of affect mentalization in patients with drug addiction: theoretical and clinical aspects. ISRN Addiction, 10/2012.
9.Genchev E., Atanassov N. (2005) Traumatisierung durch politische Gewalt in Bulgarien, Personlichkeitsstorungen, 4/2005, p. 212.
10. Atanassov N. (2003). Freud`s Einfluss auf die bulgarischen Medizin, Philosophie und Literatur. In: Toegel C. und Frommer J. (Hrsg.). Psychotherapie und Psychoanalyse in Osteuropa. Uchtspringe: Sigmund Freud Zentrum.
11. Atanassov N. (2002). Bulgaria. In: Pritz A. (ed.). Globalized Psychotherapy . Vienna: facultas.
12. Atanassov N. (1996). Psychoanalyse in Bulgarien. In: Toegel C. (Hrsg.). “Die Biographen aber sollen sich plagen...” Beitraege zum 140. Geburtstag Sigmund Freuds. Sofia: Mnemosyne Press.
13. Tomov T., Atanassov N. (1995). Psychoanalysis in Bulgaria. In: P.Kutter (ed.). Psychoanalysis International. A Guide to Psychoanalysis throughout the World. Vol.2. Stuttgart: frommann-holzboog.
На български език:
14. Пасарева Г. , Атанасов Н., Савов С. (2019). Личностови особености на родители на деца от аутистичния спектър. Българско списание по психология, брой 1-4, стр. 5-18, ISSN 0861-7813.
15. Атанасов Н. (2019). Невропсихологията на Зигмунд Фройд. В: Тодоров О. (съст.). Психоанализата в България: тук и сега. ИК „Колибри”, стр. 69-85.
16. Димитров Св., Атанасов Н. (2018). Лингвистични представителства на психично функциониране - изследване на референтна активност и страх от унищожение при шизофренно разстройство. Език и публичност, кн. 6, бр. 1.
17. Атанасов Н. (2017). Психосоматичният симптом в ракурса на психоанализата. Българско списание по психология, бр. 1-4.
18. Петкова Г., Атанасов Н. (2017). Взаимовръзка между заболяванията на гастроинтестиналния тракт, волевия контрол и личностовата тревожност”. Българско списание по психология, бр. 1-4.
19. Атанасов Н. (2016). Идентичност и Аз в психоанализата. В: Атанасов Н., Богданова М. (съст.). Идентичност и различия (сборник). София: Авангард Прима.
20. Димитров Св., Атанасов Н. (2014). Изследване на референтна активност и страх от унищожение при шизофренно разстройство. Българско списание по психология, бр. 1-3.
21. Атанасов Н., Станчев Д. (2013). Психотерапията в България: минало и настояще. Българско списание по психология, бр. 1-4.
22. Атанасов Н., Савов С. (2012). Изследвания на наративи в психоанализата. Българско списание по психология, бр. 3-4.
23. Атанасов Н. (2011). Психоанализа и психология: точки на пресичане.
VІ национален конгрес по психология: сборник от научни доклади. Българско списание по психология, бр. 3-4.
24. Атанасов Н. (2011). Психоаналитичните теории за мотивацията: от нагона към отношението. Българско списание по психология, бр. 1-2.
25. Атанасов Н. (2007). Ментализация и референтна активност: психоаналитични измерения на себепознанието, Българско списание по психология, бр.2.
26. Атанасов Н. (2006). “Съвременният Фройд”, в: Юбилеен сборник на Факултета за начална и училищна педагогика – СУ „Климент Охридски” (приета за печат).
27. Атанасов Н., Станчев Д., Тарашоева Г. (2005). Психотерапията като професия.
В: ІV национален конгрес по психология: сборник от научни доклади на конгреса. София: издателство София Р.
28. Атанасов Н. (2002). Общата теория на системите: ще замени ли тя метапсихологията? В: Психологически изследвания (юбилеен сборник).
29. Йорданова М., Атанасов Н. (2002). Рационализмът на виртуалните технологии. В: Григоров И., Николов П. и Русинова В. (ред.). Психологията на прага на третото хилядолетие. Благоевград: издателство на Югозападен университет “Неофит Рилски”.
30. Атанасов Н. (2000). Регламентирането на психотерапевтичната практика. Бюлетин на Българската психиатрична асоциация, кн. 3.
31. Атанасов Н. (2000). Моделът “травма-афект” (Зигмунд Фройд): първият психологичен модел на емоционалните разстройства. Психологически изследвания, кн. 1-2.
32. Атанасов Н..(1997). Психоаналитичното движение в България в периода между двете световни войни. В: Юбилеен сборник на Института по психология. София: Академично издателство “Марин Дринов”.
33. Атанасов Н. (1996). Психодрама и психоанализа: покана за среща. Българско списание по психология, бр. 4.
34. Герганов Е., Атанасов Н. (1992). Психосемантична валидност на личностови въпросници. Българско списание по психология, бр. 4.
35. Герганов Е., Атанасов Н. (1988). Психолингвистични аспекти на развитието на паметовите функции. София: Втора научна среща на Програмата за развитие на човека.
36. Ферчева А., Томов Т., Георгиева Ж., Георгиев Р., Атанасов Н. (1984). Специфика на груповата психотерапия в България. Бюлетин на Института по неврология, психиатрия и неврохирургия, кн. 2-3.