ДепартаментКогнитивна наука и психология

(1940 – 2006 г.)

Проф. Давид Попиванов е роден на 9 ноември, 1940 г. След като се дипломира като електроинженер във ВМЕИ София, той започва академичната си кариера като научен сътрудник в Катедрата по фармакология на Медицинска академия (1966 – 1970 г.). Скоро след това се присъединява към екипа на Централната лаборатория за изследване на мозъка към Българската академия на науките, където работи като научен сътрудник до нейното закриване през 1976 г. През 1977 г. защитава своята дисертация за „кандидат на науките“ в Института по физиология към БАН и започва работа като научен сътрудник в Лабораторията по регулация на движенията в Института по физиология. През 1989 г. е избран за старши научен сътрудник ІІ степен, а през 1993 г. става ръководител на лабораторията. През 2001 г. Давид Попиванов защитава дисертация на тема „Самоорганизация на волевите двигателни действия, характеризирана чрез динамиката на електроенцефалограмата“, за която му е присъдена научната степен „доктор на биологическите науки“. През 2002 г. е избран за старши научен сътрудник І-ва степен (професор) в Института по физиология на БАН.

Проф. Попиванов е хоноруван преподавател в Нов български университет в бакалавърската програма по психология и в магистърската програма по когнитивна наука от 1993 г. до смъртта си през 2006 г. Сред курсовете, които води са: „Технология на психофизиологичния експеримент“, „Мозъчни сигнали“ и „Фрактални свойства на човешкото поведение“. Ръководител е на Лабораторията по невронауки към департамент „Когнитивна наука и психология“ от създаването й до 2006 г.

Проф. Попиванов е автор на над 80 научни публикации, сред които и книгата  „Динамика на мозъчните електрични сигнали“ (2002, Изд. на НБУ), в която разглежда линейните и нелинейните методи за изучаване на мозъка.

Проф. Попиванов посвещава почти целия си съзнателен живот на науката, а в свободното си време се отдава на любимите си хобита – планинарството и яхтинга.