ДепартаментКогнитивна наука и психология

(1955 – 2020 г.)

Доц. д-р Никола Атанасов е роден на 9 април 1955 г. През 1981 г. се дипломира като клиничен психолог в Хумболтовия университет, Берлин, с дипломна работа на тема: “Създаване на въпросник за диференциална диагностика на алкохолизма”. От 1981 г. до 1990 г. работи като клиничен психолог към Градския психиатричен диспансер в гр. София. През 1990 г. защитава докторска дисертация в Института по психология към БАН, на тема “Психосемантична валидност на личностови въпросници” и започва работа като научен сътрудник към института. От 1990 г. развива психотерапевтична практика в София. През 2002 г. придобива академичното звание „старши научен сътрудник, втора степен” в БАН, а от 2005 до 2020 г. е доцент по клинична психология в Нов български университет.

Доц. Атанасов има множество международни специализация и обучения по когнитивно-поведенческата терапия, системна семейна терапия, психодрама, клинична социална работа. През 2008 г. завършва успешно психоаналитично обучение към Психоаналитичния институт за Източна Европа и през 2009 г. става директен член на Международната психоаналитична асоциация. След обучение по супервизия и обучителна анализа към Холандския психоаналитичен институт в Амстердам (2010 – 2012 г.), става обучаващ и супервизиращ аналитик към Българското психоаналитично общество.

Доц. Атанасов е част от основния преподавателски екип на магистърска програма  „Клинична психология – психоаналитична перспектива“ от създаването й през 1999 г. и щатен преподавател в НБУ от 2005 г. Сред курсовете, които води на български и английски език са „Увод в клиничната психология“, „Увод в психотерапията“, „Психоаналитична психология“, „Психоаналитична теория на развитието“. Бил е директор на магистърската програма по клинична социална работа в НБУ (1992 – 1994 г.) и на докторската програма по психоаналитична психотерапия (2009 – 2010 г.). От 2013 г. е координатор за България на международен изследователски проект „Травма, доверие и памет”, финансиран от Германската служба за академичен обмен.

Доц. Атанасов е член на Дружеството на психолозите в България от 1990 г. и съосновател на Българската асоциация по психотерапия и психологично консултиране (1993 г.), както и на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия (1991 г.). През 1997 г. и в периода 2006 – 2008 г. е председател на Управителния съвет на Българската асоциация по психотерапия. От 1999 г. до 2012 г. е член на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България, а от 2012 г. – на Българското психоаналитично общество, на което е последователно секретар (2012 – 2014 г.) и председател (2014 – 2016 г.). От 2000 г. е член на Научния съвет на Центъра “Зигмунд Фройд” към Психиатричната клиника Ухтшпринге, Германия.

Доц. Атанасов е автор на над 30 научни публикации в български и международни издания, сред които и монографията „Теории за психичното развитие в психоанализата“ (2002 г.), която има още три преработени издания, публикувани през 2009, 2017 и 2019 г. Участва като редактор и съставител на многобройни трудове в областта на психоанализата и психотерапията: „Лекции за въведение в психоанализата“ на Зигмунд Фройд, „Речник на психоанализата“ на Жан Лапланш и Жан-Бетран Понталис, „Учебник по психоаналитична терапия“ на Хелмут Томе и Хорст Кехеле и др. През 2014 г. е награден от Българската асоциация по психотерапия за въвеждане и утвърждаване на Европейските професионални стандарти по психотерапия.