ДепартаментКогнитивна наука и психология

Проф. Енчо Герганов е роден на 18.03.1939 г. Завършил е българска филология (със специализация по лингвистика и математическа лингвистика) в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва професионалната си кариера като учител по български език във вечерна гимназия в Кърджали (1962 – 1967 г.). В периода 1968 – 1972 г. е аспирант (докторант) в Института за езикознание към АНСССР  в Москва, където през 1972 г. защитава дисертация на тема „Некоторые закономерности зрительного распознавания элементов текста“. Академичната си кариера проф. Герганов започва в  Института за чуждестранни студенти в София (1967 – 1989 г.), където през 1977 г. е избран за старши научен сътрудник ІІ степен, а през 1988 г. – за старши научен сътрудник І степен (професор). От 1984 до 1988 г. проф. Герганов е Зам.-ректор на института. В периода 1989 – 2000 г. той е на работа в Института по психология на БАН, където от 1991 до 2000 г. ръководи секцията по когнитивна психология и методи на изследване, а от 1991 до 1995 г. е директор на института.  Проф. Герганов е бил зам.-министър на народната просвета (1991 г.) и директор на Националния тестов център (1994 – 1995 г.).

Професор Енчо Герганов е един от първите преподаватели в Нов български университет и първият ръководител на департамент „Когнитивна наука и психология“ (1992 – 2002 г.). Той е щатен преподавател в НБУ от 1996 г. до пенсионирането му през 2014 г. През 2000 г. е избран за професор, а през 2007 г.  – за почетен професор на НБУ. Бил е също декан на Магистърски факултет (1994 – 2002 г.) и директор на Центъра за оценяване на НБУ (1995 – 2004 г.). Водил е много и разнообразни курсове на български и английски език в бакалавърските и магистърските програми на департамент „Когнитивна наука и психология“, сред които „Памет и обучение“, „Психолингвистика“, „Психологическо скалиране“, „Увод в експерименталните изследвания“, „Въведение в когнитивната наука“ (в екип) и др.

Проф. Герганов е автор на над 80 публикации на български, руски и английски език. Сред тях са книгите „Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език“ (1976, Изд. „Народна просвета“), „Памет и смисъл“ (1987, Изд. „Наука и изкуство“) и колективните монографии „Българинът пред политически избор“ (1992, Изд. „Критика и хуманизъм“, в съавторство с М. Дилова, Е. Паспаланова и Кр. Петкова) и „Образованието извън училищните стени“ (1994, Изд. „ГАЛ-ИКО“, в съавторство с П. Бояджиева, М. Дилова, Е. Паспаланова и Кр. Петкова).