ДепартаментКогнитивна наука и психология

Доц. д-р Никола Атанасов

Доц. д-р Никола Атанасов

Доц. д-р Никола Христов Атанасов

email: n.atanassov@nbu.bg

 

Академична длъжност: доцент

Научна степен: доктор

Основни изследователски интереси в областта на: връзки между психоанализата и психологията, когнитивни процеси и психоанализа (ментализация)

Допълнителни изследователски интереси в областта на: психоаналитична теория на развитието,  концептуални изследвания в психоанализата

Възможности за експертиза в областта на: клинична психология, психоанализа, психотерапия

Преподавателски интереси в областта на: теория на психоанализата и психотерапията, клинична психология


Образование:

 

1990 – доктор по психология, Българска академия на науките

1981 - магистър по клинична психология в Хумболт университет Берлин

 

Членство в научни и обществени организации, редакционни колегии и др.):

 

Член на Международната психоаналитична асоциация
Член на Дружеството на психолозите в България, член на Етичната комисия
Член на Българското психоаналитично общество (председател на УС)
Член на Българската асоциация по психотерапия (бивш председател)
Член на Българското дружество по психодрама и групова психотерапия
Член на Научния съвет на Центъра “Зигмунд Фройд” към Психиатричната клиника Ухтшпринге, Германия

Член на редколегията на Българско списание по психология


Участие в национални и международни проекти:

 

от 2013 - key participant, „Trauma, Trust, and Memory – Trauma and Reconciliation in Psychoanalysis, Psychotherapy und Cultural Memory” – international project; proposing organization International Psychoanalytic University – Berlin, sponsored by the German Academic Exchange Office 2009-2010 - Key participant, “Improving accessibility of psychoanalytical training and establishing mechanisms for referral in Bulgaria” Proposing Organization: Group for the Development of Psychoanalytic Practice in Bulgaria, sponsored by the International Psychoanalytic Association (2009-2010) 

 

По-важни публикации:

 

 Атанасов Н. (2009). Теории за психичното развитие в психоанализата (второ, допълнено и преработено издание).  Академично издателство “Проф. Марин Дринов” – монография

 

Atanassov N. (2013). “Out from the underground”, Therapy Today Vol. 24/7. Savov S., Atanassov N. (2012). “Deficits of affect mentalization in patients with drug addiction: theoretical and clinical aspects”. ISRN Addiction 10/2012. 

 

 Genchev E., Atanassov N. (2005) "Traumatisierung durch politische Gewalt in Bulgarien", "Personlichkeitsstorungen" 4/2005, p. 212.

 

Atanassov N. (2003). Freud`s Einfluss auf die bulgarischen Medizin, Philosophie und Literatur. In: Toegel  C. und Frommer J. (Hrsg.). Psychotherapie und Psychoanalyse in Osteuropa. Uchtspringe: Sigmund Freud Zentrum.

 

Atanassov N. (2002). Bulgaria. In: Pritz A. (ed.). Globalized Psychotherapy . Vienna: facultas.

 

Atanassov N. (1996). Psychoanalyse in Bulgarien. In: Toegel C. (Hrsg.). “Die Biographen aber sollen sich plagen...” Beitraege zum 140. Geburtstag Sigmund Freuds. Sofia: Mnemosyne Press.

 

Tomov T., Atanassov N. (1995). Psychoanalysis in Bulgaria. In: P.Kutter (ed.). Psychoanalysis International. A Guide to Psychoanalysis throughout the World. Vol.2. Stuttgart: frommann-holzboog.

 

Димитров Св., Атанасов Н. (2014). Изследване на референтна активност и страх от унищожение при шизофренно разстройство. Българско списание по психология, бр.1-3.

 

Атанасов Н., Станчев Д. (2013). Психотерапията в България: минало и настояще. Българско списание по психология, бр. 1-4.

 

Атанасов Н., Савов С. (2012). Изследвания на наративи в психоанализата. Българско списание по психология, бр. 3-4.

 

Атанасов Н. (2011). Психоанализа и психология: точки на пресичане. VІ национален конгрес по психология: сборник от научни доклади. Българско списание по психология, бр. 3-4.

 

Атанасов Н. (2009). Психоаналитичните теории за мотивацията: от нагона към отношението. „Българско списание по психология" (приета за печат).

Атанасов Н. (2007). „Ментализация и референтна активност: психоаналитични измерения на себепознанието”, „Българско списание по психология”, бр.2.